ТЕКСТ 1
        Домакинската работа е неблагодарна и никога не свършва, тя е изнервяща и безспорно
досадна, но неизбежна. Никой не пристъпва към нея с охота и особен ентусиазъм. Докато я върши
и стиска зъби, Франсис Гейб от градчето Нюбърг в американския щат Орегон си мисли, че не е
възможно да няма по-добър, лесен и ефективен начин за поддържане на чистотата в дома.
Подтикната от своята непоносимост към домакинските задължения и от непримиримостта си със
загубата на време и усилия, тази жена стига до най-радикалното и практично изобретение на всички
времена – самопочистваща се къща.
          Днес всяка стая в дома на Франсис Гейб разполага с многофункционално устройство с форма
на квадрат и размер на страните 10 инча (25,4 см). То е монтирано в средата на тавана на
помещението. Изпълнява функциите почистване, изсушаване, затопляне и охлаждане. Задейства се
само с натискането на един бутон, при което приспособлението първо разпръсква във всички
посоки силни струи вода с почистващ препарат в нея, след това по аналогичен начин измива
третираните повърхности с чиста вода и ги изсушава, като насочва към тях топли въздушни потоци.
Подовете на помещенията имат лек наклон към сифоните в ъглите, което гарантира оттичането на
водата. Стените, таваните и подовете в къщата са покрити със специална защитна смола. Мебелите
са изработени от миещи се материали. Неустойчивите на вода и ценните предмети и вещи са
защитени със стъклени покрития или кутии. Освен това в дома няма нито един килим или друго
текстилно изделие, което да е извън специалните гардероби и да е източник на прах. Дрехите се
съхраняват, почистват, перат и изсушават, както са окачени в килера, който представлява
своеобразна пералня и сушилня. Кухненските съдове и приборите се намират в шкафове, които
същевременно изпълняват функциите на съдомиялни машини. Мивките, тоалетната, ваната и
сифоните са проектирани така, че да се самопочистват. Прахът от лавиците и етажерките за книги
също се отстранява автоматизирано.
          Франсис Гейб реализира своя проект в продължение на повече от 40 години, през които
създава 68 устройства, осигуряващи самопочистването на дома й, и непрекъснато усъвършенства
системата. Нейните идеи не са в сферата на научната фантастика или фантазията, а в основата на
реален краен продукт. Изобретателката действително живее в патентования прототип на своята
самопочистваща се къща. Не е изненадващо, че това изобретение се радва на голям интерес и
сериозна подкрепа от страна на различни организации. То се разглежда като иновация, която може
не само да облекчи живота на домакините, но и да бъде особено полезна за хората със
здравословни проблеми и за самотните старци. Въпреки че самопочистващата се къща на Франсис
Гейб често е определяна като прекалено практично, дори крайно решение на един тривиален
проблем, то със сигурност не е далеч времето, когато преимуществата й ще бъдат оценени по
достойнство и ще се появят жилища, изградени по нейния модел.

ТЕКСТ 2
          Съвременен начин, не само иновативен, но и много ефективен, за почистване на дома са
почистващите уреди, разработени въз основа на нанотехнологиите. Те осигуряват действие на
„микроскопично“ ниво и директно елиминират микробите. Нанотехнологията е технологията на
новото време, защото при нея се използва силата на природата, създава се мощна парна вълна,
която прониква в дълбочина. Парата не е „обикновена“, а изключително суха и с много висока
температура. Тази температура и голямото налягане водят до интензивен сблъсък на водните
молекули. При този процес се създава суха пара с наночастици и качествени отрицателни йони.
          Отрицателните йони имат подчертано позитивно въздействие при почистването. Въздухът
е съставен от положителни и отрицателни йони. Те оказват различно въздействие върху качеството
му и средата на живот. Положително заредените йони са нездравословни, те причиняват умора и
болести. Докато отрицателно заредените йони влияят благоприятно върху имунната система на
човека, ускоряват метаболитните процеси в организма, способстват за детоксикацията му на
клетъчно ниво, зареждат го с енергия, намаляват стреса, безсънието, влияят благоприятно при
някои хронични заболявания, облекчават алергиите и пр. Затова отрицателните йони се наричат
„витамини във въздуха“. На нанониво те извличат външния протеин на микробите и вирусите, като
така лесно ги елиминират без употребата на химикали.
          Установяването на тези положителни характеристики на отрицателните йони довежда до
еволюция на почистващите уреди. Сухата нанопара почиства в непостижима преди това дълбочина
повърхностите и тъканите. Нейното силно налягане и високата температура са основанието да се
нарича „суха“ – тя изсъхва веднага след преминаването през съответната материя и не вреди дори
на най-деликатните обекти на почистването. А отрицателните йони правят въздуха в помещенията
по-чист и здравословен, защото премахват бактериите, микробите и алергените, елиминирайки ги
на клетъчно ниво по екологичен, безопасен начин.
.

Текст 1
      Лазар, по-малкият Стоянов син, не сваляше поглед от монаха и всяка дума на рилеца падаше като огнена капка направо в сърцето му. Пламенните слова на монаха, изричани буйно и в по-особен строй, бързо завладяха ума и цялата му душа и момчето, унесено и развълнувано, неусетно проговори, а рилецът го насърчи с поглед:
      – Многоброен наш народ, могъщ славянски род, Русия – колко хубаво! – После то додаде с някакво дълбоко смущение: – Ала гръчкият народ не е ли по-велик и най-учен от сички народи?
      – Дете, дете… – въздъхна рилецът – ти вече си вкусил от чуждата отрова. Всеки народ е велик за себе си. И гърците са били, а ние не сме ли били? Научи миналото на своя народ, за да се гордееш. Ти учиш гръцки…
      – Уча…
      – Всяко знание е богатство, но когато е знание лъжливо, то е отрова за душата. Фанариотските книги и учители ти разкриват тяхното величие и наука и ти внушават, че няма по-велики от тях, но забулват в лъжа и забрава величието на собствения твой народ, за да поселят в тебе чужда душа. Това е чуждата отрова, за която ти говоря. От векове в тъмно робство, ние сме прости и невежи, а фанариотите още повече ни заблуждават, за да ни смесят със своето стадо и то ще стане по-многобройно с нас. Отвори очите си, дете, пази се от чужди заблуди, познай себе си и своя народ. Орелът лети към небето със свободни крила, а нашите крила са сковани и трябва да пречистим сърцата си от вража, гибелна отрова.
      Хаджи Серафимовата внука седеше встрани с подвити нозе, загледана пред себе си. „Що говори тоя калугер – мислеше си тя, – влязъл така внезапно в дома ми? Какъв ли е той, макар да е толкова сладкодумен? Живейме ние, както ни е създал бог, боим се от него и просим неговата милост и закрила, когато ни връхлети зло. Имам си своя къща, родих осем деца, на крак съм от сутрин до вечер, пазя се от грех и от чуждия човек, който гледа да ми напокости…“

Текст 2
     Училището било алилодидактическо и наричало се още „греко-славянско-алилодидактическо училище“, защото гръцкият език бил главният предмет за българското развитие. Ничо най-много обикнал гръцкия език и аритметиката, щото и заставило карловския учител да каже: „Това момченце ще да стане човек, защото само гръцкият език и аритметиката са науки, които дават богатство“. Ничо мислил така също, както и учителят: „Защо ми са тия български граматики, прилагателни имена, страдателни залози, катехизиси и землеописания? Трябва да се учи това, щото може да ми бъде полезно. Мама ми казва, че на тоя свят само парите са нещо, а всичко друго е нищо и никакво. И наистина, погледайте уйчовите момчета и ще видите, че мама казва право. Уйчовите момченца са глупави като патета, ала бащите им са богати и затова всеки ги обича, всеки им се радва, всеки ги милва. А мене? – Мене никой не ще да ме знае. Пари трябват, пари“ – говорил Ничо и още на школската столица намислил да бъде или богат търговец, или сарафин. И така, в Ничовата глава още в училището се развили богати планове и дебели идеи…

И в това царство кърваво, грешно,
царство на подлост, разврат и сълзи,
царство на скърби – зло безконечно!
кипи борбата и с стъпки бързи
върви към своя свещени конец...
Ще викнем ние: „Хляб или свинец!”

А то – градушка ни удари,
а то – порой ни мътен влече,
слана попари, засух беше –
в земята зърно се опече...