Въведение
Хабитат България провежда заключителна конференция по проект „Изследване и аргументи за нови жилищни политики в полза на цялото общество“, финансиран от Фонд Активни граждани България по ФМ на ЕИП 2014 - 2021
Понастоящем в България не се провежда социална жилищна политика, която да облекчава и подобрява жилищните условия на уязвими групи. Като страна член на Европейския Съюз България е задължена да изпълнява Хартата за основните права на Европейския Съюз, публикувана през 2016 г. в официалния вестник на ЕС, в която чл.34 посочва: „С цел да се бори срещу социалното изключване и бедността, Съюзът признава и зачита правото на социална помощ и на помощ за жилище, предназначени да осигурят достойно съществуване на всички лица, които не разполагат с достатъчно средства според правилата, установени от правото на Съюза и от националните законодателства и практики.“
В Решението на ЕК за услугите от общ икономически интерес (УОИИ), Социалното жилищно настаняване е посочено като социална услуга. Услугите от общ икономически интерес представляват икономически дейности, обслужващи обществения интерес. Това са дейности, които са пазарно (икономически) неефективни, или които пазарът не може да предоставя при условия, отговарящи на обществената потребност. Без намеса на държавата някои категории граждани не биха могли да се ползват от съответната услуга. За да се осигури обществената достъпност на услугата, без да е налице несправедлива финансова тежест за предприятията, натоварени с УОИИ, те следва да бъдат компенсирани с публични средства. Тези основни услуги могат да бъдат предоставени от публични органи пряко или от предприятия – трети лица (публични или частни), натоварени с тази задача. В българския Закон за социалните услуги социалното жилищно настаняване, не е идентифицирано като социална услуга, а следва да бъде направено. Това означава общинското жилищно настаняване да бъде признато за социално жилищно настаняване и общините да получават компенсации от държавата за това, че предоставят тази услуга на цени 10 пъти по-ниски от пазарните наеми.
Правото на достъп до жилище не е изрично осигурено в българското законодателство. Десетилетия не се намира решение за незаконните строежи, които са единствено жилище на обитателите им. Общинският жилищен фонд е ограничен и силно амортизиран, а общините нямат финансови ресурси, с които да го поддържат и увеличават, така че да могат да осигурят алтернативно настаняване на нуждаещите се. Бедните квартали често са неурегулирани и без необходимата инфраструктура. За решаването на тези проблеми е необходимо приемането на дългосрочна прагматична национална жилищна политика, подкрепена с целево финансиране и законодателни промени, за чието обсъждане Ви каним на дискусия.
За участие във форума се изисква предварителна регистрация, която ще бъде прекратена при достигане на максималната бройка.
