България има нужда от амбициозна жилищна политика, която да посрещне жилищните нужди на населението. Жилищната политика е слабо застъпена в България, за което свидетелства фактът, че новата Национална жилищна стратегия 2018 – 2030 г. все още не е приета. В публичното пространство въпросът за жилищата е често свеждан до незаконни постройки на роми или до стремглаво увеличаващите се цени на имотите. Извън него остават голяма част от хората, засегнати от лоши жилищни условия. Тяхната ситуация ще се влоши предвид увеличаващата се цена на живот и задълбочаване на бедността.

Освен жилището въпросът за презастрояването, загубата на зелените площи, липсата на детски градини, читалища, детски площадки и други основни пространства за здравословна и дружелюбна градска среда заема все по-голямо място в оществената и политическа полемика.
Необходимо е да анализираме днешната действителност, нейния произход и нейните последици, за да извлечем правилните изводи и да насочим усилията си в правилната посока на национално и местно ниво. Жилищната политика и среда трябва да бъде възприемани не само като строителство на сгради, а да бъде в сърцето на зелените и здравни политики.

Затова на 7 юни сдружение „Лекари на света“ и Съюзът на архитектите в България организират дискусия около горепосочените въпроси с експерти от България, Франция и Сърбия, за да обсъди опит от различен контекст.