"Нашата история започна преди повече от 7 години. Запознахме се още, когато бях първи курс в университета. Предвид общото ни бъдеще като лекари, имахме чести срещи по време на активностите ни в извънучебната дейност. Тогава и двамата бяхме в други сериозни връзки. Години по-късно след края им и множество неуспешни краткотрайни решихме да излезем почти на шега. И от тази среща насам сме неразделни. Познавайки се вече толкова години, на вторият месец живяхме заедно. Оттогава сме постоянно заедно вкъщи и навън. Беше много приятно да не запознаваш поредния с приятелите си, а те вече да го познават. Имаме си общи приятели, общо хоби, пътуваме всеки свободен момент, споделяме си опит и нови емоции, позитивни и негативни, от работа, ходим заедно на обучения, даваме си идеи. Това да споделяш всеки един детайл от ежедневието с партньора си, ни дава опора."

"Нашето запознанство започна в интернет пространство . Без да предполага всеки един от нас че може да срещне уникалния човек за него."

"В дълго чакане на "принца на бял кон" ето че и го срещнах. С него се запознахме в сайт за запознанства.Никога не бях и предполагала,че точно така ще намеря бъдещия ми съпруг.Писахме си известно време и още тогава ми допадна като човек колкото и странно да е.Не ми се вярваше много,че от сайт за запознанства може да излезне нещо по сериозно . И Не след дълго решихме и да излезнем и да се впуснем по течението и каквото стане.В момента в който се срещнахме първото нещо което видях в него беше хубавата му усмивка.Няма как и да не отбележа,че беше и истински джентълмен.В днешно време рядко се срещат такъв тип мъже.В часове на разговори все повече откривах колко много си пасваме по характер и колко общи интереси имаме.Имах чуството,че този човек го познавам от години.Не можех да повярвам,че мъжът на мечтите ми съществува.Има всички качества които съм търсила в един мъж,но не съм ги откривала в предишните.След първата ни среща имаше още няколко,докато един ден не ми звъна и ми каза,че иска да се видим да поговорим.Каза ми,че няма чуства към мен и че не иска да ме наранява,защото вижда,че аз започвам лека по лека да се влюбвам в него,вижда блясъка на очите ми всеки път щом се видим.Каза че въпреки това можем да си останем приятели.Спомням си го този ден сякаш бе вчера.Бях се привързала прекалено много към него и някак си не си представях да имам приятелство с човек към който имам чуства.Каза,че ще изчака малко да ми мине и ще се разберем да се видим като просто приятели.В момента в който ми го каза не му повярвах,защото тези думи съм ги чувала не веднъж.Искаше ми се това да не ставаше и просто да бяхме заедно,защото вътрешно усещах,че това е моя мъж.Да но не след дълго ме потърси и така започнахме пак да се виждаме.На 14.12.2017г. Си беше отишъл на село да помага на техните и вечерта ми се обади говорихме си с часове.Тогава той ми каза :"Утре имам работа до Пловдив искаш ли след това да мина и да те взема с мен на село?"Тогава си помислих че се шегува и му отговорих,че искам.Но явно думите му не бяха шега и на следващия ден ме взе с него.Запозна ме със семейството си и така на майтап на шега на 16.12.2017 г. тръгнахме.И нашата приказка не свършва дотук.Тази година април месец ме заведе на екскурзия в Лондон и Париж.Знаеше,че мечтата ми е да посетя "Disneyland" и на 2.04.2019г. ми падна на колене точно там.Тогава ме направи най-щастливата жена!"

Нашата любовна история започна през едно топло и изпълнено с приключения и за двама ни лято. Моя брат и годеника ми се познават от много отдавна и брат ми реши, че Киро е моя човек и така теши да ни запознае. Запознанството ни беше за околно 5 минути на един дувар до едно заведение в Асеновград. След тази случка аз забравих за него, но не и той. През следващите 3 години той се опитваше всячески да се срещнем отново, но аз вся избягват тези срещи, неволно разбира се. Е след 3 години съдбата реши да н срещне отново. В един топъл слънчев ден в разгара на лятото и  се чух с брат ми. Свидетел на разговора ни става именно Киро. Не след дълго той ми писа, като без да се представи кой е, взе да ме разпитва за живота ми. В пози момент си помислих, че някакъв нахалник ми пише, че и чак ме разпитва. Моя отговор не закъсня: “ А ти кой си?”. Така се запознахме втори път за първи път. В последствие се сетих кой е - беше момчето с което брат ми толкова настояваше да се запозная, момчето с което се запознах на дувара, момчето с голяма усмивка и зелените очи.. Така започнахме да си пишем Когато се прибрах в Асеновград на 30.05 решихме да излезем, но за малко тъй като родителите ми имаха годишнина от сватбата. Той дойде почети до вкъщи. Беше мил, галантен, нежен, усмихнат и когато телефона му звънна той дори не го погледна, вниманието му беше изцяло мое. Сподели ми, че на следващия ден ще се качват на Пампорово да покарат колела (беше състезател по планинско колоездене) и че и брат ми ще е с тях. Покани ме да отида с него, но аз твърдо му отказах, даже може да се каже, че бях малко груба в отказа си. На следващата сутрин когато брат ми ме събуди (защото е най-тихия брат на света), за да си оправя багажа за Пампорово, реших да отида с тях. Той много се зарадва на това. На 1.06 ме заведе на футболния стадион (за да гледаме звездите - романтика) той реши да направи крачка напред като ме целуне, е аз се отдръпнах и за малко не му забих един шамар, но след втория опит всичко се промени. От тогава минаха 5 години, 2,5 години от както живеем заедно и 1 година от както сме сгодени.Сгодихме се на 1.06.2018г. в връх Свобода. Когато ми каза, че трябва да изскача 604 стъпала само за да снима залеза, бях доста ядосана. Но когато се качихме горе беше толкова красиво и спиращата дъха гледка ме накараха да забравя за яда си и за стъпалата. А когато вече се тръгвахме, сякаш летях по стъпалата. Все едно пръстена ми даваше силата да летя.Никога не сме спирали да се обичаме дори когато се опитваха да ни скарат и разделят. Малкото ми братче и съдбата ни събра и нищо не може да ни раздели. В общи линии нашата любов започва заради едно желание на един брат да види сестра си усмихната и влюбена без да е наранена от това, с двойно запознанство и една не осъществена първа целувка. Може да гледате частица от нашите моменти заедно в YouTube канала ни Vili Naidenov и в Facebook каналите ни Bulgaria please and trip и Kiril Naydenov Photography

"Запознах се с моя годеник преди около 10 години когато той беше още дете нещо между нас прехвърча но си казах няма как по малък е от мен минаха няколко години прекъснахме контакт но след време почнахме да общуваме пак и тогава се случи влюбихме се ужасно много той е всичко за мен обичам го много. "

"Здравейте!    Нашата история започна преди около 3 години. Запознахме се, харесахме се, скоро след това се взехме. Най - простичката рецепта за любов.Относно нас - обичаме да караме колело, дългите разходки и прохладните летни вечери. Също така да играем игри заедно и да четем книги един до друг. Малките неща в живота...  Сгодихме се наскоро - рано сутрин (в 7 часа...) една ръка ме издърпа от леглото и докато отворя очи вече трябваше да взема най - важното решение в живота си: ""Ще се омъжиш ли за мен?"" ""Да..!"" Оказа се, че е имал големи планове за предложение по - късно същия ден, но със събуждането е решил, че няма за кога да чака.  Прав беше! Най - прекрасният момент в живота ни досега. Следващата стъпка - вълшебна сватба... :)"

"Всичко започна на 3.05.2014, като до преди това бяхме просто приятели от обща компания. На въпросната дата се събрахме компанията и си направихме едно незабравимо пътешествие, където започна нашата вълшебна приказка. Всичко беше, като на магия. Приказните антични крепости на Велико Търново и уникалната природа на Хотнишките водопади, а измежду цялата тази картинка - моята принцеса.От тогава си я харесах и реших, че това ще бъде тя, жената, с която ще изживея дните си и един ден ще имам дете от нея. Летните дни продължиха в незабравими моменти изпълнени със страхотни изживявания. Бях готов на всичко. Един ден компанията решиха да изкачим връх Мусала, за което аз самия никак не бях подготвен, но като разбрах, че и Васето ще е там реших, че няма да изпусна този момент. Е ..... направих го. Тя вървеше винаги пред мен и ме окуражаваше да продължа напред и въпреки, че не ми беше останал въздух, аз продължавах напред имено заради нея. И успяхме заедно. Озовахме се на върха. Невероятно, на какво е възможна любовта и колко сила дава тя. Да, аз бях влюбен в нея. В тази емоция и страст, която излъчваше и в това как ми даваше енергия и сили. Искриците в очите и пеперудите в стомаха. Не след дълго продължихме с приключенията, а имено покоряването и на Райското пръскало. Лято изпълнено с емоции. 3 месеца по-късно и по-точно 7.08.2014 започна магията. Най-накрая се пристраших да направя първата стъпа, като след поредната разходка с колата из града, оставяйки я пред тях и казвайки думата ""Лека нощ"", аз я погледнах в очите и в миг я целунах. Първоначално изглеждаше изненадана, но на следващия ден повторих целувката и така нещата потръгнаха. Любовта ни се разрастна в много бързи темпове и 3 месеца по-късно, да само след 3 месеца ние решихме да предприемем следващата най-важна стъпка в живота ни - наше собствено бебче. И ето, че на рождения ми ден 4.01.2015 видях II чертички на теста. Бях на седмото небе от щастие. Александра се роди на 18.08.2015. Ако спечелим сватбата тя ще бъде нашата шаферка."

"2007 година. Запомняща се, слънчева и променяща животи. Аз намерих работа на моята сестра, а Той я обучаваше. Сестра ми ме помоли да използва моя скайп, за да комуникират, ако нещо й е необходимо. Така той вече присъстваше в списъка ми на скайп абонатите. Сестра ми все се оплакваш, че бил малко строг при обучението. Мислех си:""Кой знае на какъв Лимон е попаднала"".Но...един ден се за говорихме в скайп и...това беше!След няколко седмици имах рожден ден, сестра ми се обади, че се прибира от работа и иска да излезем да почерпя едно кафе за празника. ""Интересно, ние не пием кафе, но може да й се разхожда!? "" Отидох да я чакам на влака и от там слезна Венцислав. С бяла тениска, червена роза и цял целеничък изчервен като детенце.От този ден сме неразделни. Минахме много изпитания и във всички Той беше до мен. Най-голямото преминахме през последната година, в която след тежка бременност, болници и постоянно тичане на Тате Венци за диня и руска салата, се появи нашата нежна Мария Магдалина.Сега искаме тя да бъде нашия най-важен гост на сватбеното ни тържество. Защото ние сме сигурни, че ще е пухкаво, засмяно и тарикатско! 🌞"

"Всичко започна в един обикновен работен ден, за мен, работех като касиер в една бензиностанция,а Илиян беше редовен клиент там(или поне стана след като ме срещна хихи).Идваше често и все се заглеждаше в баджа ми за да разбере името ми докато един ден бях нощна смяна(точно на рождения ми ден 15.06) не получих покана за приятелство,в така популярната страница- Facebook.След кратко обмисляне,реших да му дам приятелство и така започна нашата комуникация( цяла нощ) .След 3 дена той се осмели да ме покани на среща и това беше на 18.06.2016г. Вечерта излезнахме на разходка и така до 3 часа посред нощ,разговори и смях и все едно сме се познавали вечно.Вече 4 години сме заедно,а от миналата година и сме сгодени.Илиян ми предложи след дълъг и изтощителен поход до Седемте рилски езера,а аз през целия ден не спрях да мрънкам( не знам как не се отказа момчето до края хаха).Подготвяме сватба за 2020г. която планираме да бъде вълшебна( поне е такава в главата ми).Моето момче е волейболист и планираме сватбената фотосесия да бъде в тази тематика и ще бъде вълнуващ ден за нас.Не сме мислили за сватбено пътешествие и бихме се радвали ако спечелим едно такова страхотно преживяване,което вие предлагате."

"Всичко между нас започна на 24.04.2011г.Тогава на тази дата беше Великден. Реших да отида на село и да отпразнувам празника с дядо ми, далеч от градския шум, от битовизмите и еднообразното ежедневие на големия град. През деня се видях с мойте приятелки /две сестри/ от детството. Всяка ваканция бяхме заедно,живеем къща срещу къща. Разбрахме се вечерта да отидем на църква, а след това да седнем, да хапнем, да пийнем и да си побъбрим. По-малката сестра наскоро се беше сгодила. Нейния годеник беше поканил на село негов приятел за да празнуват заедно. Запознахме се. Всичко се случи така, както се уговорихме с приятелките ми. По-късно вечерта се се оказахме един до друг с този приятел на годеника. Казваше се Тихомир. Говорихме си, смеехме се,накрая си разменихме телефоните и се уговорихме да се чуем като се приберем в града. С по-голямата сестра си тръгнахме. Тъкмо се приготвя да лягам, когато ми звънна телефона. Беше той. ТИХОМИР. Не вдигнах с оправданието пред себе си, че не ми се слушат пиянски свалки.А той искал пак да се видим на кафе в 2ч през нощта на центъра на селото. На следващия ден се прибрах в града. Бях забравила за Тихомир, докато той не звънна след ден да ме покани да се видим на кафе. Съгласи се макар и да не исках. Нямах нужда от това тогава. Помня всяка минута от тогава. Чакаме 45 мин, докато изляза,след уговорени час за срещата ни. Първото изпитание го премина. След това седнахме в заведение, общи приказки, смях, спокойствие и... толкова. Взе да ми допада, характер, обноски отношение. Имахме и втора среща, а след нея вече не помня колко срещи имахме, защото станахме неразделни... Той беше и е най-истинския, най-милия, най-грижовния, най-всеотдайния мъж, който някога съм срещала и така е и до днес - 8 години след първата ни среща. И до тази сутрин, всяка сутрин, 8 години ми прави кафе сутрин, а вечерта завършва със целувка. През 2017г. на 15.05 в 10.05ч се появи нашият син Кристиян. Това даде друг смисъл на живота ни. Обичаме го безкрайно и се радваме, че ни избра за свои родители. Приказката продължава..."

"С настъпването на 2015-та година започна нашата уникална приказка"

"Родена съм на 14.06.1996 година, той на 14.02.1992 година. Разликата ни е, точно, 4 години и 4 месеца, заедно сме от 4 години и 4 месеца. 😁 Запознахме се в училището, в което учехме, аз бях на 10 г. а той на 14г. След известно време станахме гаджета за около 3 месеца и се разделихме. Когато бях 9 клас, отново, исках да станем гаджета, но той каза, че съм малка и когато стана на 18 години да му се обадя. 😁 Продължихме да поддържаме връзка и когато станах на 18 години ме покани на рождения си ден, вече бях достатъчно ""голяма"" за него и отново станахме гаджета. 😁 От тогава до сега, не сме се разделяли. Той е международен шофьор на тежкотоварен автомобил. Аз пътувам с него, скоро и аз ще се присъединя към голямото семейство на професионалните шофьори на тежкотоварни автомобили. На рождения ми ден тази година, към края на деня, спря автомобила посредата на улицата и ми предложи да се оженим. Без да се замисля, казах ДА❣️ След което до нас спря полицейски автомобил и ни попита какво правим, казах му, че току що съм получила предложение за брак. Полицаят ококори очи и попита: ""Ама точно тук, на велоалеята ли?!"". 😁"

"Случайно попаднахме в обща компания така се запознахме и станахме приятели по късно започнахме да учим заедно и се влюбихме излезнахме веднъж и разбрахме, че сме един за друг :) "

"Ето как от ""Тя и Той"" се превърнахме в ""Ние""Беше гореща лятна нощ. Аз се подготвях за рождения ден на една от най-добрите ми приятелки. Кой би предположил, че на тази дата - 04.07.2012г едно обикновено 16-годишно момиче ще намери своята Първа и Единствена Любов. Вече бях пристигнала и купонът беше в разгара си, когато изведнъж на прага на вратата се появи Той! Димитър. Висок, с очарователна усмивка. От този момент нататък очите ми виждаха Само Него и пулсът ми ускоряваше до небето всеки път, когато погледите ни се засичаха. Въпреки, че се правеше на недостъпен, аз не се притесних и си казах: ""Ти.. ще бъдеш мой!"". Колко смели думи за една тийнейджърка, нали? И все пак наистина го мислех. Дори не ме притесняваше факта, че той е на 24, а аз само на 16. В момента в който разбрахме, че имаме един и същ прякор - ""Ананас"" и сме фенове на един и същи футболен отбор, нещата станаха още по-интересни. И така вечерта мина в разговори и много смях. На сутринта, въпреки дългата вечер, бях толкова заредена с енергия, че го накарах да тичаме до съседното селце. За щастие, той се съгласи и тогава разбрах, че щом е луда глава, като мен, имаме бъдеще. Среща след среща, лятото отмина неусетно, сякаш някой бе щракнал с пръсти, а ние бяхме изправени пред реалността. Трябваше да вземем решение дали искаме да бъдем заедно или това беше просто летен захлас, който да оставим зад гърба си. Причината беше, че по това време аз живеех в Чехия, а той в Испания. Кой знае кога отново щяхме да се видим. Със сигурност нямаше да е в близките месеци, но дори 2400км не успяха да угасят желанието ни да бъдем заедно. Бяхме на автогарата, плачехме и не искахме да се разделяме. Тогава Митко отмести кичур от косата ми, изтри сълзите ми и каза:  ""Обещавам, че до другата година нищо няма да се промени."" С тези думи се качи на автобуса, а аз останах там със съкрушено сърце и огромна надежда. От този ден нататък си пишехме редовно, звъняхме си и поддържахме връзка от разстояние. Докато половин година по-късно, два дни преди 17-ия ми рожден ден се събудих с усещането, че е на близо... Чувството беше толкова силно и реално, че цял ден не можех да се отърся от него. Вечерта се прибрах вкъщи, отворих вратата на стаята си и какво да видя - огромен букет със 17 червени рози, а зад тях се криеше Той! Радостта ми беше неземна! В този момент както аз, така и той знаехме, че всяко усилие да съхраним връзката си си струва и не ни интересуваше какво ще ни коства.Дните минаваха и аз с радост зачертавах с кръстче всеки един от тях в календара, в очакване на следващата ни среща. И така цели 5 години и половина! Летата и зимите станаха любимите ни сезони, защото само тогава бяхме заедно, а летищата се превърнаха едновременно в най-добрите ни приятели и най-големи врагове. От всички препятствия на пътя ни (разстояние, разлика в годините, хора, говорещи лошо за връзката ни и т.н.), най-голямото беше когато не се бяхме виждали цяла 1 година, 1 месец и 1 ден, и въпреки всичко и всички останахме верни един на друг. Най-после дойде и денят, в който си купих еднопосочен билет за Испания и февруари 2018г се преместих при него. След година и два месеца съвместен живот там, изпълнен с много смях и радостни сълзи (любимите ми) и половин годишна подготовка, Митко събра смелост да зададе заветния въпрос. Беше дъждовен ден.. Излизахме от фитнеса. Аз бях рошава след тренировката и съвсем обикновено облечена. Търсех котенцето, с което той така умело успя да подбуди интереса ми, за да изляза на близкото пристанище. Гледах как морските вълни нежно се разбиваха в закотвените лодки, когато Той извади кутийката и падна на колене. Капки дъжд се стичаха по лицето му и ръцете му трепереха, докато изричаше думите: ""Вили, ще се омъжиш ли за мен?"". В този момент, аз, най-щастливото момиче на света, през сълзи отговорих непоколебимо: ""ДА, МНОГО ЯСНО, ЧЕ ДА!""П.с.: Бяхме толкова развълнувани, че дори си забравихме шейкъра на земята.. Сетихме се чак след няколко часа.. Върнахме се, ала него вече го нямаше. Но пък не ни и пукаше особено. Бяхме се Сгодили!!! Би било невероятно да можем да продължим приказката си с една вълшебна сватба, обградени с любимите си хора и да отпразнуваме Нея! ЛЮБОВТА!"

"Запознахме с на 9.2.2017. Баща ми почина на същия ден и се запознах с него.Както казват хората съдбата е написана.От тогава  живота е песен с едни човек който те юодкрепя в всичко."

"Запознахме се през август 2016, оказа се, че имаме общи приятели. Моята най-добра приятелка е израснала с него и през всичките години, които не са малко съм слушала за него и ми го е показвала, но аз не му обръщах внимание. С нейния мъж са съученици и приятели, като цяло те ни запознаха."

"Запознахме се през 2011г. И малко по-късно вече бяхме двойка, но така се случиха нещата че се разделихме през 2012г и аз Величка заминаха да работя в Лондон. Престоят ми там беше доста труден и през тези 5 години който бях тям той не спря да ме чака и да се надява да се върна, винаги когато ме виждаше трепереше от радост и вълнение. На 5 юни 2017 г. аз си дойдох за постоянно в България и това бе най-правилното решение което бях вземала. От датата ми на пребиране до днес ние сме заедно и по - сплотени от всякога. Минахме през много трудности и препятствия, но именно те ни правят по - силни. Мечтаем за сватба отдавна, но за  съжаление не можем да си го позволим в момента. надяваме се и това чудо да ни се случи. Животът колкото е труден толкова е и прекрасен. Обичаме да пътуваме и при всяка възможност се отдаваме на красотите на нашата любима родина"

"С моето другарче, се запознахме в един бар в Пловдив на 25.10.2008 г. След 00.00 часа се оказа, че в неговата компания имат рожденника, а той е именник и валяха поздрави от страна на приятелитете им и ди джея.На по-късен етап от вечерта решихме да отидем в един денонощен ресторант и там да продължим да се веселим.Митьо беше шофьор цяла вечер и постоянно гледаше лошо...(Сега, като се наложи... Пак гледа по същия начин :D)Негов приятел от компанията пийна повече, не се чувстваше добре и той го закара до тях. Аз реших, че може да има нужда от помощ и го попитах дали може да отида с него :)Отговора беше: ""Както искаш.""Закарахме момчето, помогнахме му.. Аз през целия път се опитвам да завържа някакъв разговор с него ама уви... Пън!И така поотказах се и викам тоя не става.. Както и да е вечерта приключи. Всички по живо, по здраво се прибрахме....Аз още бях ученичка и си ходих на даскало и след около седмица съученичката ми получи обаждане да направим една двойна среща.И се съгласи вместо двете ни, че ще отидем. Лошо ми стана... Викам и - този е Пън! Думите с ченгел от устата му вадя, гледа съмнително и лошо, какво ще правя с него...Ама тя ме помоли да му дам шанс и да отида с нея.И добре. Отидохме.. този път добре вървеше мохабета, оказа се, че той можел да говори, и да се усмихва ама е много срамежлив и стеснителен... Аз взех, че го целунах и от тогава сме си заедно. :) "

"Една случайна среща,превърнала се в 8 години любов, разбирателство, усмивки и сбъднати мечти!"

"Здравейте, Казваме се Александра и Вартан, а нашата история  започна не толкова отдавна, както предполагаме на повечето участници в конкурса. Всичко се промени и за двама ни на 19,01,2018г. Това е датата, от която сме заедно, но за един от двама ни е започнало доста отдавна, три години преди това. Любовта от пръв поглед според думите на Вартан съществува и при него се е зародила три години по-рано от първата ни среща. Тъй като работим в една и съща сграда, а той е много срамежлив както говорят фактите, му е било необходимо доста време, за да разкрие съществуването си пред мен. И така няколко години несподелена или по-скоро неразкрита любов за един от двама ни- за него хахах. Е все пак е решил да предприеме действие и започна с покана за приятелство в една от социалните мрежи. Това беше крачка номер едно. Но втората крачка трябваше да е моята, а в интерес на истината, тогава изобщо не ми беше до мъже. Намирах си някакво оправдание в продължение на една седмица, за да не изляза с него, а той не се отказваше. Е дойде и неговия миг ха-ха-ха и се съгласих с нагласата да убия два часа и да се прибера. Не бяха два часа беше цял ден. Казахме си обичам те на третия ден, може би на някои това ще им се стори глупаво, но за нас това беше обещанието, което си дадохме за цял живот, въпреки, че не се познавахме, знаехме, че сме намерили приятел за цял живот, опора в трудните моменти и спътник в добрите. Имахме късмета да открием любовта, обичта и грижата, от която всеки се нуждае в лицето на другия. Заживяхме заедно на първата седмица и така до днес. Единствената ни раздяла е била, когато получихме малко по-рано подаръка за първата ни годишнина. На 11,01,2019 година на бял свят се появи доказателството за онова обещание от  предишната година, на бял свят се появи нашия син Кристиян. Е аз нямам годежен пръстен с голям камък, но всяка сутрин ме гледат две изумрудени очи. Нямах и предложение на някое романтично и екзотично място с коленичил пред мен мъж, но имах обещание на цял живот вкъщи на дивана в хола, колко неромантично и може би неподходящо, но за мен това, беше достатъчно. Вартан е мъж, което ми подаряваше с течение на месеци цветя в саксия, които умираха още първата седмица, но и мъжът, който за първия ми  8-ми март като майка след дълга вечер на работа беше обърнал града да намери лалета (любимите ми) за майката на детето му. Той е мъж, който всеки път след като се нахрани казва „Благодаря ти, беше много вкусно“, независимо дали е филия с лютеница или любимото му ястие. При нас нещата се случват по различен начин  от общоприетата последователсност. За краткото време от една година и половина ние живеехме заедно, създадохме дом и посрещнахме в него най-важния човек в семейството, доказателството, за това, за което започнах да говоря в началото нашето дете. Нямало е предложение  за брак, нямало е пръстен, но имахме вече обет един към друг. По стечение на обстоятелствата обаче аз бях кума на мои приятели от детството Мирослав и Димитрина, вече семейство Кайрякови на 22,06,2018г и сватбата им беше  точно във Вашия комплекс, вече знаехме, че съм бременна  е тогова той ми каза: „ Когато решим да правим сватба ще е тук и бебчо( така го наричахме, защото не знаехме още пола) ще мине то тази пътечка с халките.  Е това е нашата история, може би не толкова романтична, колкото на останалите, но е нашата-на Вартан, Александра и Кристиян. "

"Здравейте! Благодаря първо,че давате такава невероятна възможност на двойки,които поради една или друга причина не могат да осъществят подобна мечта-сватба!Нашата история е много дълга и болезнена,затова ще разкажа накратко.Аз живях 7г.с човек, който буквално съсипа живота ми.Минах през какво ли не за крехките ми 15г,на толкова бях.Бях жертва на домашно насилие,сам сама с човек 10год.по-голям от мен.Запозна ни майка ни,тя продаде къщата си и мен буквално на този човек .Борех се сама до деня,в който не се запознах с моя ангел-хранител Иво.Беше ме ужасно страх да говоря за живота си,но той ми показа какво е доверие,да се чувстваш сигурен и защитен.Той ме измъкна от този ад заедно с невръстното ми детенце тогава.Живеехме с малкия в къщата на баща му.Той не ми позволяваше да работя и трябваше да стоя само вкъщи и да нямам приятели.Пари също.За всичко съм се молила,което е било необходимо да се купи.Не ме подкрепи никой,когато събрах смелост да го напусна.Дори получих заплахи и обиди.Смелост и кураж ми вдъхна единствено моят Иво.Та..благодаря на Бога,че ми го изпрати.Сега си създадохме прекрасно семейство,имаме си още 2 момченца и съм най-щастливата майка и съпруга.Но..единствената ни мечта все още не се е сбъднала-да сключим брак и най-накрая да бъда красива булка!С цялото си сърце мечтая да изжевеем тази мечта,миг,това усещане.Зная,че е невероятно,неведнъж съм плакала заедно с мои приятелки,които са се омъжвали.Затова искрено Ви моля,сбъднете мечтата ни!"

"Здравейте, Нашата история започна преди годинаи половина. Бях повишена в работата име изпратиха на друг обект при абсолютно непознати хора. Още с пристигането ми там бях приета изключително добре от всички и най-вече от Виктор.Погледите ни се засякоха и от тогава започна всичко. След няколко седмици вече започнахме да живеем заедно, работим заедно и се обичаме с всеки изминал ден все повече. И двамата сме сигурни,че искаме да създадем заедно едно истински щастливо семейство с много любов!"

"Историята ни започна юни 2012 година, година,когато Краси ме помоли да пазя багаж му на  платформата на моста в  Бургас. На следващия ден се засякохме отново на същото място и така започна нашата лятна авантюра,  която прерасна в истинска любов. Такава каквато имаше само във вълшебните приказки-  силна,пламенна и страстна.  Когато видях за пръв път моя любим той се намираше в доста тежък момент от живота си, загубил надежда, а аз бях  като неговия лъч светлина. И така поехме заедно по пътя несигурно, но заедно във всяко едно отношение.Истината е,че преминахме през много трудности  от безпаричието през неодобрението на близки и приятели, безброй несъответствия в характерите ни до огромната роля да станем родители. Но дори за миг не се разколебахме, а напротив след всеки проблем или спор по между ни, любовта отново ни връщаше един към друг с още по-голяма сила. Ето ни сега малко пораснали и вече родители на две прекрасни момченца, се обичаме все  така истински непреодолимо и горещо така както всеки в живота си би искал да бъде обичан. Наскоро получих и така дълго очакваното предложение за брак от моя Краси и наистина много бихме искали да имаме възможността и ние  да се насладим на един толкова красив момент от живота на двама влюбени."

"Накратко история, която се превърна в нашия живот..... Познаваме се от 3 години... Запознанството ни започна една вечер, в която празнува рождения ден на моята нй - добра приятелка. Категорично не исках да ги последвам в бара, но след дълго настояване отидохме.. А именно там го срещнах, най добрия приятел на нейния съпруг.   Оказа се любовта на живота ми от момента в който го видях той беше всичко, знаех че той ще е до мен, той ще е баща на децата ми и всичко това премина за части от секундата през главата ми... 3 години по късно той е до мен а аз съм майка на прекрасния му син... Изведнъж всичко за което мечтаех беше реалност.... "

"Имало едно време един принц Димитър, който вечерта на 14 октомври 2009г. се настанил удобно на своя трон да си почива. Изведнъж до него долетял пощенският гълъб, с покана от придворния шут за игра на боулинг. След като пристига на уреченото място, вижда НЕЯ.....принцеса Таня от съседно кралство. Оказало се, че придворният шут заработва и в царството на принцесата. Вечерта минава спокойно с веселата компания, като се уговарят след един ден да излезнат пак всички. Времето бързо отлита и денят за следващата среща настъпва. Излизайки от царството си, придворната дама на принцеса Таня заявила, че няма да излиза. Горделивата принцеса решила да отиде сама, за да защити достойнството и честта си. Пристигнала тя на уреченото място, но там бил само принц Димитър. Еми......какво да се прави....двамата отишли в местното кафене. Разговаря ли за обикновени неща. Изведнъж принц Димитър погледнал принцесата и й казал: "Знаеш ли, че един ден аз ще се оженя за теб и ще имам дете от теб." Принцесата го изгледала странно и си помислила " Я да бягам аз, че този май нещо е ненормален." Но принца бил  упорит и така след 5 месеца двамата застанали пред света като двойка. А след 2 години на връх нова година, под съпровода на 100 гайди, принц Димитър попитал принцеса Таня дали иска да остареят заедно, а тя се съгласила. И след 7 месеца се появил плодът на тяхната любов: малката Пламена. Пораснала красавицата, станала на 7 години, и принцът и принцесата отново се замислили за деня, във който официално ще се " слеят в едно". Но каква съдба....след 9 месеца се появило малкото буболече Андреа. На 23 юни 2019г., принцът и принцесата били поканени на сватбен бал, където съдбоносния жартиер паднал пред Димитър - " Съдба, какво да се прави", казал си принца и вдигнал "стрелата на Амур", след което поканил на валс Таня и нежно й прошепнал на ухото: " Ще се омъжиш ли за мен?"."

"Той е моята истинска любов и винаги ще бъде това, което съм търсила! Благодаря на Бог за прекрасното семейство, което създадохме и за прекрасните ни две дъщери! ❤️"

"Запознахме се в интернет пространството, след което се видяхме на по коктейл, поговорихме си. След няколко дни отново се видяхме на разходка  на Гребна база Пловдив. Покани ме на неговия РД на 06.11.2017г. разбрахме, че сме един за друг и от тогава сме заедно и искаме да се оженим!!!"

"Moйта история ще звучи много захаросано, ако я разкажа . Толкова хубава е връзката ни , че не ми се вярваше да продължи дълго . Но аз живея за момента и лесно се предадох , с едно на ум , че приказки не съществуват . И така ..вече 3години . За мен беше любов от пръв поглед . Той твърди същото...❤"

"През лятото на 2017-та година за пореден сезон бях отишъл да работя в един от най-забележителните курортни места  по черноморието гр. Китен, Там в спокойно и изпълнено със слънчеви лъчи утро на 17-ти август, видях за пръв път любовта на живота си. Когато се срещнаха погледите ни нещо трепна и у двама ни, почувствахме нещо странно нещо неописуемо. Гледахме се и незнаехме какво да си кажем, просто се гледахме без да мигнем и така в продължение на няколко минути. Незнайно как намерих куража на да я заговоря попитах дали може да се запознаем, тя ми отгори с - Да. Запознахме се поканих я да излезем през почивно време да пийнем по нещо, но тя възрази. Тъй като бях я попитал за фейсбук акаунта и реших да я потърся и добавя като приятел. След което бяха минали няколко часа и неочаквано получих известие че е потвърдила поканата ми за приятелство. Реших да и пиша, след като тя ми отговори дълго настоявах, но все пак я убедих да се видим. Излязохме поразходих я тъй като аз бях по дълго време там, разказахме си за живота си накратко и така в продължение на няколко седмици една нощ реших да и призная чувствата си. Беше ме срам мислех че ще ме отреже, предложих и да станем гаджета.Попитах я дали иска да опитаме да видим дали ще се получат нещата между нас.Тя все едно очакваше това да се случи, отговори ми с - Да! И така започна нашето опознаване и с течение на времето след няколко месеца ние установихме че сме един за друг и решихме да си заживеем заедно и до днес ние не можем един без друг и си липсваме макар че сме разделени само по време на работа."

"Запознахме се 2005г. В едно заведение и нещо пламна...започнахме да излизаме заедно и докато се усетим вече беше минала повече от година.След това поради разни о обстоятелства бяхме разделени 2 год.докато не се чухме по телефона за кафе и всичко започна отначало.След няколко години заедно решихме че трябва да създадем семейство.През 2012 се роди първата ни дъщеричка а 2018 се роди втората.И така без сватби и каквото и да било ние сме вече едно щастливо семейство с две невероятни дъщери."

"Здравейте,  казвам се Камелия с моя приятел Георги , се запознахме през 2009 година.Бяхме млади и влюбени, имаше от всичко в нашата любов. Понякога се карахме, ревнувахме , но се обичахме и винаги намирахме начин да я запазим. Годините минаваха , а ние растяхме заедно бяхме деца , а после, лека по- лека порастнахме заедно . Единственото което ни липсваше беше детенце. Един ден след много прегледи разбрах, че мога да имам деца само с ин витро процедура. Когато и Георги разбра  , той не ме изостави, беше до мен , подкрепяше ме при всеки неуспех , не ме пусна , не си тръгна, борихме се заедно и заедно успяхме. Сега имаме син , нашето съкровище казва се Георги на баща си . Защото само този мъж , който стои до жена си в радост и болка заслужава дете кръстено на него. С годините не ни остана време само за сватба за така мечтаната от мен и него сватба.Ще се радвам за всеки, който спечели вашата награда , всеки заслужава да има приказна сватба. Успех на всички. "

"Историята ни е започнала много отдавна от колкото си мислим ние. Познаваме се от 2007 година, но не се бяхме виждали дълги години, като се видяхме през 2017 година , веднага се влюбих в него. Оказа се, че той още от преди години е искал да бъде с мен и всякаш съдбата ни даде втори шанс. Тогава той живееше и работеше  в Гърция на остров Родос, беше си тук за зимата, но след запознанството ни той остана тук заради мен, заживяхме заедно почти веднага и сега имаме прекрасно дете - Стилян, роди се на 23.01.2019г. Много бързо се случиха нещата, семейния живот ни погълна с нанасяне и ремонти в ново жилище и не можахме да осъществим мечтата си да имаме сватба. Дори и да не изберете нас, благодаря Ви, че ще осъществите една мечта на двама души, които са избрали да продължат живота си заедно! Поздрави"

"Здравейте с моят мъж се запознахме 2006 години, запознанството ни беше много интересно ,един ден скучаейки в къщи набрах произволен номер от любопитство кои ще вдигне чух мъжки глас в първия момент си помислих да затворя ,но той настоятелно питаше кои е кого търсите аз се обадих и казах , че съм набрала номера по погрешка    гласът отсреща ми каза няма проблем може ли да се запознаем , поговорихме няколко минути и затворих .На следващият ден номера на които бях звъннала ме потърси това беше мъжът ми попита дали съм свободна да си поговорим и така разговорът продължи до  5 сутринта.Всяка вечер се чувахме и говорихме по телефона споделяхме си истории за живота ,започнахме да си допадаме като характери ,забравих да спомена аз съм от Ямбол а той от Монтана и беше доста далеко разстоянието свързваше ни само телефона.Така в продължение на една година си говорихме всяка вечер по 5,6 часа не бяхме си пращали снимки искахме първата ни среща да е на живо.След като отмина една година в разговори се разбрахме да се видим в София аз трябваше да заминавам за Гърция лятото при майка . Видяхме се там пихме по кафе, поговорихме си и аз тръгнах . След моето заминаване започнахме да се чуваме малко по рядко ,предложих му да дойде при мен да работи и той се съгласи . Още на следващия ден си беше купил билет и пристигна.Заживяхме заедно бяхме много щастливи и влюбени, след няколко месеца забременях с нашата прекрасна дъщеря Емануела .Роди ни се момиче бяхме много щастливи ,той искаше много да имаме и момче и 2014 се роди и нашият син Мартин.От доста време мечтая за сватба но грижите покрай децата не ни е оставало време и все отлагаме ще бъдем много щастливи ако сме ние избрани от Вас!"

"Любов създадена с разговори и забавления,любов създадена с уважение и разбиране,любов създадена с привличане.Да намериш човек,с който да си самия себе си и въпреки недостатъците ти той да е с теб това е истинска ЛЮБОВ!"

"Получих предложение за брак в Париж на Айфеловата кула. "

"Много препятствия преживях е зада сме заедно- много лоша свекърва, стягане на къща сами, млади земеделци, отглеждане на най-прекрасното момченце сами и сега щастливи родители."

Историята на Александра и Иван можете да видите в страницата на мавруда :) --> https://www.facebook.com/mavruda.restaurant.garden/photos/pcb.321383302079202/2453107651587270/?type=3&theater

"Запознахме се в училище"

"Първо бяхме двама,а сега сме сме трима! Невероятно щастие! 💙"

"Всичко започна по фб благодаря на Бог чего срешнах Той е моя въздух моя Смисал За живот. всички бяха против нас Но ние се борихме зада бдим заедно "

"Запознахме се в обща компания преди няколко години. Тогава не предполагахме, че ще станем близки приятели и дори нещо повече от това. Още в началото на нашата връзка Николай ме спечели с безусловната си любов. Далеч преди да ми предложи брак, бях решила в сърцето си да му кажа "Да"! Чакаме с нетърпение да се оженим и да изградим един живот пълен с любов. "

"Чрез общ познат, той дойде на работното ми място видяхме се и от тогава до ден днешен сме заедно и щастливи с един прекрасен син"

"Всичко започна с едни поглед. Бяхме още ученици той 11клас,а аз 9ти. Просто се разминавахме пред училище, когато Ники се бутна в мен(уж без да иска😁) В този момент аз разбрах какво е любов от пръв поглед. Не се познавахме до тогава, аз веднага започнах да го търся в социалните мрежи...И след време го открих😁 Започнахме да излизаме по кафета, разходки, започнахме да си говорим по телефона вечер, късни смс-и и чатове. След 1 година започнахме да живеем заедно...и до днееес🤗 Разбираме се чудесно, обичаме се силно и сме много щастливи. На 14.05.2019 ми предложи брак, на любимото ми място Морската градина в Бургас. Беше най-хубавия ден за нас. Страхотна емоция, нямам думи да опиша. Веднага определихме дата за сватбата и сме още по-щастливи."

"Запознахме се на един купон и се включихме и вече 3 години живем заедно имаме 2 прекрасни момчета"

"Единствената ми любов от пръв поглед"

"здравейте казваме се Тодор и Дарина запознах ме се на много красиво място като деца аз Дарина бях във 9 клас а Тодор беше в 11 чувства ме се много добре заедно вече 9 години понякога си мислим че господ просто ни събра още от малки във момента си строим къща мислим си за наше семейство и това ще бъде едно ново начало от нашата приказка реших ме да се запишем за играта за да си пробва ме късмета ако е рекъл господ ще сме едни от победителите"

"Здравейте! Ние сме Иво и Елена. Нашата любовна история започна през 2011г. Беше краят на месец май, наближаваше сватбата на сестра ми. Всичко вървеше по план, докато няколко дни преди сватбата, шаферът /по-малкият брат на младоженеца/ си контузи крака в една злополучна пиянска вечер. Нямаше как с гипсиран крак да мине през всички от шаферските си задължения, затова младоженецът реши, че най-удачно е в такъв случай по-малкият му братовчед да заеме мястото до мен. Да, досетихте се, това беше Иво. И така на 28-ми май се запознах с /кой да предположи?/ бъдещия ми съпруг. Никога до тогава не бях вярвала в съдбата, привличането и любовта от пръв поглед, но е факт, че цял ден и цяла вечер не се отделихме един от друг. И до ден днешен спорим кой от двамата е направил първата крачка – всеки смята себе си за инициатор, но и двамата знаем, че е било взаимно привличане. Една седмица по-късно беше рожденият ми ден, Иво реши да ме изведе на вечеря…и така официално започна всичко. Малко повече от 7 години по-късно, вече преминали през училището, студентския живот, първата работа и първото съвместно жилище, вече щастливо живеещи заедно, рано сутринта на 25ти декември той застана пред елхата, падна на колене пред мен и ми поднесе най-чакания коледен подарък – предложението да му стана съпруга, поднесено в малка червена кутийка. Разказа ми как е криел пръстена цели две седмици, как почти не е спал от вълнение предната вечер, а когато най-накрая се унесъл, сънувал, че му казвам „Ти луд ли си?Не!”. Историята ни започна на сватбата на най-близките ни хора преди повече от 8 години и плануваме със сватба да започнем да градим следващата глава от книгата на живота ни."

"Запознахме се през 2013г. И малко по-късно вече бяхме двойка, но така се случиха нещата че се разделихме през 2015г .Тодор през 2015 замина да работи в Англия .  Само по skypa поддържах ме връзка .В  края на 2017  си прибера в България до сега сме заедно неразделни .Минахме през много трудности и препятствия, но именно те ни правят по - силни. Мечтаем за сватба отдавна, но за  съжаление не можем да си го позволим в момента. надяваме се и това чудо да ни се случи. Животът колкото е труден толкова е и прекрасен. Обичаме да пътуваме и при всяка възможност се отдаваме на красотите на нашата любима България "

"Здравейте! Нека започна с това, че записвам нашата двойка за участие, без знанието на моят приятел... Моооже би, когато разбере ще ми се разсърди, нооо аз пък толкова много искам да направим Нашата Сватба, че съм готова на малко кавга... ;) Нека разкажа накратко за нашата история. Тя започна по така познатия за нашето време начин, с чат във Фейсбук. Макар, че сме от две съседни села аз никога не бях го срещала на живо. Отне ми доста време да го убедя да излезем... Даааа, аз бях влюбена само от снимките му. При него нещата се случиха малко по-бавно. И така до 19.01.2013г. Първата ни среща. И пак нищо изненадващо... Храна за вкъщи и часове разговори в колата. Този сценарий на вечерта се повтаряше в продължение на месеци. После храната и разговорите се преместиха в “ергенската му стая”... : ) И така някак в любов и приятелство изминаха четири години на щастие. Декември 2017г. И по-точно 9ти. Неговият рожден ден. Тогава цялата тази любов, придоби смисъл. 12:13ч подаръка му не закъсня! Роди се нашата дъщеря Сузана! И вече сме трима. И вече декември е любимият ни месец. И вече щастието е почти пълно... Липсва ми само сбъдването на мечтата ми, да бъда булка, а дъщеря ни - шаферка... "

"Ще разкажа на кратко. Видях го съвсем случайно и си казах това е моето момче, като любов от пръв поглед,. Доста време бях аз настоятелната и един ден се реши да изленем на разходка беше 04.10.2014г. Цяла вечер мина в сладки приказки. Нейсках да се разделяме.. започнаха честите ни излизания почти всяка вечер от тогава до сега ние сме неразделни... започваме 5-та си година заедно и очакваме с нетърпение плода на нашата любов да се появи през тази година. 💑 Всичко е прекрасно когато е споделено с чиста и изпълнена с прекрасни моменти Любов❤️ 👰🏼🤰🏼"

"Познаваме се от 10 години, двойка сме от 5, Сродни души за цял живот! Той е моят най-добър приятел! Тя е моето вдъхновение!Той ми дава стабилността и сигурността, понеже аз съм по-темпераментна и хвърча в облаците, често действам прибързано. Той е последователен, практичен и целеустремен и това е нещо, което много ценя в него.Тя е пряма, много открита и каквото ѝ е на сърце, това ѝ е на устата. Не умее да се прикрива - когато е щастлива, се радва като малко дете, когато тъжи - сълзи изпълват очите ѝ. Тя обогатява живота ми с хиляди емоции. Зодия Близнаци е и често я наричам ""моето шантаво Близначе"", защото с нея ден с ден си няма еднакъв. Всъщност Меги е инициаторът на нашата връзка - още първия път, когато я срещнах в университета, си казах ""в това момиче има нещо специално"", но ми трябваше време да осъзная, че имам чувства към нея...С него се научих на търпение! При запознанството ни той ме впечатли с невероятно красивите си сини очи и топъл поглед - още тогава си помислих, че бих искала да изживея красива и различна емоция  с този мъж и 10 години по-късно това е реалност! Беше ни нужно доста време, за да се срещнем в точния момент и да погледнем един на друг с влюбени очи... Минахме през трудни моменти, включително и едногодишна раздяла, но никога няма да забравя онази Нова година в навечерието на 2017-та, когато той се свърза с мен и нашата приказка започна наново - дори от разстояние, този път е още по-красива, по-стойностна, по-силна и изпълнена с повече любов, приятелство и уважение!Когато се разделихме, осъзнах, че Тя е жената, с която бих искал да прекарам целия си живот, тъй като споделяме еднакви ценности. Нейната усмивка имам нужда да виждам всеки ден, с нея искам да създам семейство и заедно да осъществяваме мечтите си! Затова този път аз се свързах с нея и съм щастлив, че 2 години по-късно тя е моя годеница и правим планове за Сватба!Трябваше ни време да осъзнаем, че сме създадени един за друг, но както се казва, хубавите неща се случват бавно. За нас определено е в сила тази максима и вярваме, че най-хубавото тепърва предстои, щом сме заедно и се обичаме!"

"Здравейте! Нашата история започна през есента на 2011 година.Двамата бяхме студенти първи курс, които тепърва свикваха с живота далеч от родния край. Дори и не подозирахме един за друг, докато не се сблъскахме с Висшата математика. По някаква случайност мойте лекции попаднаха у него. Той беше така  мил да ми ги донесе до входната врата в общежитието, където живеех. Тогава се видяхме за първи път. Времето минаваше, всеки зает с обичайното си ежедневие. Чрез общи приятели сме били на косъм от втора среща, но поради други обстоятелства сме се разминавали. Но Съдбата била твърдо решена да ни събере.  След успешно приключване на семестъра и с помощта на нашите най-добри приятели през февруари 2012 година се намерихме отново. И от тогава до сега сме заедно. Преминали през много изпитания на 6 януари 2018 година, той ме попита :“ Ще се омъжиш ли за мен?“ и моят отговор беше „Да“."

"Здравейте скъпи приятели,Това сме аз и моята половинка Ангел. Нашата история започна преди повече от 6 години. А ето я и нея:През 2012 година Ангел започна работа като инженер във фирмата на баща ми, а аз все още бях ученичка в 12-ти клас и тепърва ми предстояха матури и абитуриентски бал. Първата ни среща беше много странна. Аз много бързах и в един момент буквално  се „сблъскахме“ един в друг и погледите ни се срещнаха. Това бе първото нещо, което всеки видя в другия. Определено усетихме нещо, дали е било любов от пръв поглед никой не знае. Нито аз, нито Ангел посмя да прави каквато и да е първа крачка. Малко по-късно през месец Април 2013 година, баща ми плануваше бизнес пътуване до Германия.  На това пътуване поканиха и мен, с цел да посетя чуждата страна, тъй като по онова време се интересувах от университетите и имах желание да уча там. Оказа, се че и Ангел ще пътува с нас. Няма да скрия, че в началото се зарадвах. Незнайно защо обаче с него въобще не се разбирахме и не можехме да се понасяме в началото на самото пътуване.  Буквално бяхме като куче и котка. Първата ни вечер в Германия, бяхме на гости на една приятелка на семейството ми и когато седнахме на масата, тя погледна мен и Ангел (тъй като ни бяха сложили един до друг) и попита „Вие двамата да не сте двойка?“ и ние на секундата в един глас отвърнахме „НЕ!“. Явно между нас още тогава са прихвърчали някакви искри, който по-наблюдателните са улавяли, освен нас. На всичкото отгоре за мой голям късмет по време на престоя ни в Германия, баща ми все изпращаше Ангел с мен, за да не съм сама докато обикалям из града. Няма да крия, че на моменти направо ме изкарваше извън нерви, защото постоянно без причина се заяждаше с мен, а се очертаваше да сме заедно около 10 дни.... Но в един момент като да не повярва човек, ние започнахме да се разбираме. Станахме приятели и имахме много общи теми на разговори и дори ни беше забавно. Вече последните 2-3 дни започнаха да се усещат и някакви искри между нас. Започна да се заражда нещо. След като се прибрахме в България, аз и Ангел започнахме да си пишем, но не смеехме да излезем на среща, тъй като и двамата мислехме, че ще е странно и нередно. Все пак работеше за баща ми.... Но може би след две седмици писане във Facebook, ние най-накрая излязохме на среща, като той ме покани съвсем спонтанно след работа, на следобедна разходка на Грабната База. Излизахме всеки ден, прекарвахме времето си заедно и се влюбвахме все повече и повече един в друг. Година и половина по-късно ние заживяхме заедно.От 15.05.2013 година ние сме непрестанно заедно и все така силно влюбени, колкото и първия ден. И моето момче точно на нашата 6-та годишнина реши да ме попита най-важният въпрос, на който естесвено получи моето заветно „ДА!“. А как всъщност стана предложението??.... По принцип бяхме решили, че няма да правим нищо специално, тъй като той щеше да се прибере късно от командировка. По рано през деня пък аз му бях приготвила един подарък, който беше ръчно направен от мен. Вярно не беше кой знае какво, но беше от сърце и уникален сам по себе си. Вечерта решихме да си направим само романтична вечеря, колкото да отбележим датата, след това излязохме набързо да пуснем няколко китайски фенера, които „отлежаваха“ в колата ни близо 3 години. След първия опит, който не беше особено успешен, тъй като излезе вятър, и с риск да запалим парка до мол Пловдив, решихме да не рискуваме и се отказахме. Прибрахме се вкъщи и си мислих, че се очертава да бъде поредната спокойна вечер, когато той ме попита дали няма да си потърся подаръка, който беше скрил някъде из апартамента. След не чак толкова дълго търсене открих един кашон. Тежък кашон. Вътре беше скрил една стъклена кутия за бижута, която бях харесала предния месец, но той отказа да ми купи. Зарадвах се и му благодарих, след което той ме попита „Няма ли да я отвориш?“. Аз му отвърнах, че много добре знам какво представлява кутията и я оставих настрани. След като той отново настоя да я разгледам и отворя, го направих и открих пръстен. И тогава последва неговият въпрос „Обичам те повече от всичко! Ще останеш ли с мен до края на живота си?“. И така, аз казах „ДА!“.Живот и здраве аз и Ангел сме решили, че на нашата 7-ма годишнина ще си кажем „Да“ пред всичките ни близки и приятели.  Та-a с две думи това е нашата история. Вярно не е кой знае какво, но си е само наша и  уникална за нас. "

"Здравейте, Ние сме Емил и Гергана :) Нашата любовна история започна,когато бяхме в 10-ти клас.Спомням си как един ден се върнах вкъщи от училище и имах съобщение във Фейсбук,в което пишеше:Имаш прекрасна усмивка. И така започна всичко.Подобно на други ученически връзки се събирахме и разделяхме два пъти,докато не се събрахме окончателно през 2014г. за трети път.Заедно сме вече 5 години и се обичаме и подкрепяме повече от всякога.И понеже явно ни е тръгнало на числото 3,Емо ми предложи 2 пъти брак на шега с празна кутийка 😃, но на 14.07.2019г. ми предложи за 3-ти път,но наистина.Сгодихме се във Франция,под звездното небе в 3ч през нощта и 100 запалени свещи.Беше наистина романтично и специално.Сега плануваме голяма и весела сватба,която да споделим с всички наши гости.Нямаме търпение за този специален и незабравим момент ❤️"

"Здравейте,ние сме Ради и Нушка Радеви от 6 години сме заедно догодина правим 7дем запознахме се по общи приятели в ден когато се запознахме беше рано сутринта той ми чул гласа на коридора и си мислил че нещо сънува но когато отворил очи и видял че лампата там свети разбрал че този глас който чува е наистина не е сънувал след няколко минути аз влизам във стаята светвам лампата и той леко се надига и си оправяше косата и ми каза така добре ли съм аз му отговорих да добре си не се притеснявай въпреки че беше леко рошаф а аз бях уморена леко ядосана и много наранена и исках само да легна и да се наспя и така и направих и сутринта когато се събудих беше късна сутрин а той беше срещу мен на масата и ми даде шоколадово руло аз го попитах това за мен ли е той със усмивка ми каза да и аз от тогава разбрах че той има нещо към мен и ме харесва много това от негова страна беше нещо като сваляне и от този ден нататък продължиха свалките зарибяванията излизанията и така всичко продължи до един ден когато му беше рождения ден на 08.01.2015 и точно тогава когато празнувахме във компания със наши приятели рождения му ден и накрая след като се прибрахме аз стоях срещу него а той срещу мен на различни легла и си говорехме колко хубаво си прекарахме и от дума на дума той ме попита искаш ли да дойдеш при мен да се целунем а аз му казах да искам и отидох при него седнах до него и се целунахме бешеее прекрасна първа целувка и от онзи ден от тогава тръгнахме заедно и до днес с днешна дата 01.08.2019г продължава нашата дълга истинска любов мечтана и на двама ни търсена с години и в момента си мечтаем всеки път за една страхотна сватба в малак крък от нашите най-близки хора до себе си семейство и приятели верни сватба която да помни и да си разказваме на децата ни и да ни говорят и приятели с години...!!!"

"Здравейте,Ние сме Ива и Венци,нашата любов започна изцяло първоначално от Facebook.Просто един ден Венци реши да ми иска приятелство ,но след това не ми пишеше ,не напражи нищо при което аз потърсих сметка от къде ме познава и защо иска да сме приятели,а не пише .Тръгнах да се разправям при което,той обърна всичко на шега и ме забавляваше.Няма да забравя този ден,защото още тогава разбеах ,че той е моят човек.Разменихме телефони,видяхме се и беше любов от пръв поглед,просто го усетихме и двамата,и на  16.02.18г. се сгодихме.Интересното при нас е ,че пристенът  е бил поръчан за тази дата,но не беше готов и Венци е решил да не го чака,отива купува друг и с ми предложи ,няколко дена след това беше моето дипломиране ,при което аз се събуждам и до мен кутиика с пръстена при което ми казва,че това е истинският пръстен който е трябвало да ми даде,прекрасе и избран с много любов.Не е любовна история като от филм ,но си е нашата история съвсем обикновена и истинска.Щастливи сме заедно от тогава и плануваме скоро да си кажем заветното ""ДА""."

"В една вълшебна вечер, 14.02.2009, случайна среща на улицата преобърна живота ни. Запътили се към различни дестинации, любовта пътищата ни преплете и на 03.03.2009 вече се държахме за ръцете. Съдба, любов от пръв поглед или истинска магия, не знаем какво е, но дадох му сърцето си, а неговото стана мое. Заедно сме от деца, порастнахме и превърнахме се - той в благороден лекар и достоен мъж, аз в смела и уверена жена - по професия счетоводител, по призвание - учител. Нещо тази година му тежеше, тайничко пръстен в джоба му блестеше. На връх 10-годишнината ни призна, че иска да стана негова съпруга. Без секунда колебание, казах Да с огромно желание! И така.. търсим вълшебно място за нашата сватба!" 

"Това започна нашата приказка..Случи се преди почти 7 години, ние и от преди това се познавахме тьй като живеехме в едно и сьщо село. Бяхме още ученици и двамата, аз бях в 7-8клас а той беше в 11 клас. И така.. всичко започна един есенен петьк, тогава Петьците в нашето село се организираше дискотека в едно от заведенията на селото, в нея се сьбирахме и малки и не толкова малки и се радвахме защото имаше кьде да се забавляваме макар и по детски. Да танцуваме, да сме с приятелки и приятели, да изпием по кола или по сокче и да се приберем. На този вьпросен петьк аз бях с моите приятелки на ""дискотеката, а той с негови приятели. Той никьк не беше срамежлив (поне според мен де), покани ме на танц и неочаквано по време на танца дори и ме целуна. Аз бях колкото и щастлива, толкова и притеснена и изчервена а и закьсняваща за вечерният си час, който тогава беше 22:00 часа. Очите ми блестяха от вьлнение. Но тьй като и без това закьснявах за вкьщи той все пак успя да ме покани да се видим на другия ден вьв сьщото кафене преди обяд. След този ден ние започнахме да се срещаме, да си пишем, да се чуваме по телефона и да чскаме всеки следващ ден в който да се видим. Така нашата детска ученическа любов се превьрна вьв врьзка, която започна преди почти 7 години. От 2г и половина ние живеем заедно и се допьлваме сьв всичко. И двамата за това време си дадохме сметка че един без друг неможем и дори преди  2 месеца се сгодихме и сме много щастливи. Най- важното което научихме за тези години е че любовта побеждава всичко и че когато човек обича и е обичан той наистина живее! ❤❤❤"

"Здравейте, Ние сме Девора от Шумен и Любо от Пловдив.А това е нашата любов от разстояние:През 2014 бях (Любо) на музикален форум във Варна. Там се запознахме и прекарахме доста време заедно. За съжаление, форумът свърши и аз се прибрах към Пловдив, а Дев остана във Варна, където беше първа година студент по стоматология. Всеки имаше своя си живот. През годините сме се засичали на различни мероприятия. Според Дев сме се запознавали още няколко пъти, но аз нямам спомен. :) През 2017 една обща приятелка я беше поканила да ѝ гостува в Пловдив. Бяхме заедно през  целия уикенд. Но това не беше достатъчно за любовта от разстояние да започне. Трябваше да минем през едно екстремно планинско каране, за да не изтървем влака. През 4-часово пътуване, за да се разходим на паметника в Шумен и мноооогооо газене в сняг, за да стигнем до април месец 2018 когато се разхождахме на плажа във Варна. Нашето приятелство вече беше любов от разстояние!Желаем тази любов да премине в следваща фаза и да създадем наше семейство… без разстоянието. :) "

"Здравейте Ние сме Ани и Георги. И двамата сме от Ямбол.(Пише Ани)Запозна ни любовта на нашите приятели Деси и Митко (които аз тогава не познавах). Танцувам народни танци и преди 9 години моя приятелка доведе Георги в залата, за да го учим на ръченица. Щял да танцува на кумовете на една сватба, но не знаел какво трябва да прави. Не успяхме да му помогнем много. До ден днешен положението е трагикомично: „сърце играе – крака НЕ!“, но все пак Георги танцувал с тортата на сватбата на Деси и Митко и хората се смяли и се веселили.След краткия и безнадежден урок по ръченица с него станахме приятели. Пет години по-късно след много дебнене, приятелски закачки и невинни разходки, успя да ме излъже. Още на първата ни седмица като двойка ме заведе при компанията си, за да ме запознае с приятелите си. Мислих, че отиваме на разходка. Оказа се, че ме води на годишнината от сватбата на Деси и Митко (без да ме предупреди). Хората празнуваха, а аз се натресох на масата. Беше ми толкова неудобно, бях гладна и жадна, а нямаше как да си поръчам (защото ме беше срам, че хората ще ме черпят, а не ме познават). Пак трагикомичното ни положение.Днес вече сме заедно от почти 5 години. Този октомври Деси и Митко празнуват 10 години брак. Сигурно нещо ще се случи и с нас тогава. "

"Запознахме се от общи приятели. Най-странното е, че не той, а аз проявих доста голям интерес от него, и си мислих че той няма да ми обърне внимание. Стана така, че той беше до мен в един доста труден момент за мен. Притесняваше ме факта, че имам детенце, и то още бебе, и че той поради тази причина няма да ме приеме. Дори и разликата да ни е 8 години (той е по-големият) вътрешно ме беше страх от това, че едва ли ще иска такава връзка защото е голяма отговорност. Да, но нещата се случиха по съвсем друг начин. Когато разбра, че имам малка госпожица, той се зарадва и каза че това не е никакъв проблем за него, че той е с мен заради самата мен, и това че имам дете няма нищо общо с чувствата му към мен. Така той я видя, и я прие за неговото момиченце (нейния баща ни заряза когато беше новородена) и днес тя си го нарича "тати" и го обожава, както и той нея. Казва, че ние сме неговия живот, и даже за напред живи и здрави дано имаме и второ. Така ние тримата си живеем щастливо заедно, и се обичаме повече от всичко."

"Никой не вярва на любовта от пръв поглед, която е единствена, нали?Влюбих се веднага щом погледнах в очите му, сигурна, че това няма да продължи дълго. Може би, защото покрай мен постоянно имаше доказателства, че любовта не съществува и не исках да повярвам в нея.Той дойде и смело се облегна на училищния чин. Погледна ме в очите и каза:- Елена Йосифова, ще излезеш ли на среща с мен?Така започна нашата история – история, която среща двама толкова различни: човекът на изкуството и човекът на науката. Беше Нова година и въпреки студа, той ме изпрати до нас пеша. Вървейки, той не спираше да говори за физика – може би е твърде скучно и отегчително за среща, но за мен не беше така. Не чувах думите му, защото в този момент като човека, който не вярваше в любовта, въпреки всичките ми убеждения за първи път я усетих – как беше възможно това? Тогава го целунах и в този миг, да, точно в този миг, противно на всички физични закони исках времето да спре. Заедно попаднахме в безвремието, станахме едно цяло. Усетих! Любовта наистина съществува! Почувствах се по начин, по който все още се чувствам, когато той ме докосва, когато ми показва любовта си.И знам, че може би не толкова различна, а по-скоро тривиална и не толкова тривиална, а най-вече твърде лична, историята за мен остава романистична.Защо?Защото колко от нас в животът си поне веднъж, поне за миг са се докоснали до чувството: взаимно да са се обичали? За нас не е само миг и е не веднъж, а е веднъж завинаги. Веднъж завинаги и през целия си път да бъдеш заедно и да си едно със друг, макар различен, но допълващ те. Вдъхновен, щастлив, истински обичан, избран да бъдеш докоснат от силата на любовта, която променя живота ти завинаги.Всеки може да вярва в любовта от пръв поглед, която е единствена!"

"Здравейте, пиша с голямо вълнение! С Румен се запознахме април 2018. Имаше благотворителен Великденски концерт, на  който той беше с приятели, а аз отидох придружавайки моя баща. Така тате ме представи на компанията.след концерта излезнахме да хапнем и приятелската среда много ми допадна. С част от момичетата в компанията си разменихме координатите. С течение на времето започнах да получавам покани, да излизаме на разходка да хапнем или просто да излезем да поговорим. А Румен почти винаги беще част от компанията, в  която имаше двойки и не обвързани като нас  двамата. С времето аз успях да го опозная като приятел и човек, както той мен също. Имахме доста пълноценно време прекарано в разходки и разговори, и все по - често ни се случваше да изоставаме, от компанията и да имаме време само за нас. Не след дълго той внезапно загуби баща си и това го съкруши.  Целия приятелски кръг го подкрепяше и насърчаваше. Но това обстоятелство сякаш ни сближи още повече.Съчувствах му и винаги бях насреща, за да го изслушам. Две седмици след това събитие  аз загубих баба си, която всъщност ме е отгледала. За мен това беше равносилно  на най - голямата болка, която някога можех да преживея! Тогава той беше огромна подкрепа за мен. И двамата говорихме и споделяме за мъката и това как се справям с нея. И това сякаш ни показа, че можем да разчитаме един на друг! След есента  дойдоха коледните празници и тогава семействата ни разбраха че до нас има партньор.Прекарахме заедно с компанията, страхотно посрещането на новата година! Имаше смях забава танци и игри! На 01.01.2019 разхожадайки се  той ме попита:""Искаш ли да го направим официално?""И тогава и сега отговорътВИНАГИ ЩЕ Е ДААААА!Не след дълго и започнахме да планираме мечтаната от нас сватба! И тук идва момента, в който да кажа огромно  благодарения, за възможността да спечелим сватбено тържество. Вие от екипа на Мавруда Гардънс ни спечелихте с топло посрщане, внимание към детайлите и големите ви усмивки и сърца! "

Личните Ви данни/имейли/, ще се съхраняват до края на играта, с цел да се избегнат злоупотреби. След края на играта, всички данни ще бъдат изтрити.