В гърдите ми пламък гори неукротим,
за свобода, за правда, за българския дух велик.
Песни пея аз, дълбоки като морето,
за храбри синове, за майки със сърца стоманени.
Да живееш – значи да бориш се и мечтаеш,
в сърцето си да пазиш огъня на предците.
Защото аз съм син на таз земя,
и песента ми – ехо във вековете, светлина в мрака.
есен
смили се над тези
които не могат да те понесат
бъди красива
до смърт
любовта роса на съдбата
погледи метеори в нощта
ръце корени, живот пишат
усмивки лунна светлина
сребърни нишки плетат
във вени пътеки звездни,
душата играе с времето